“Докторе, как Ви мина този ден ?

Докторе, не Сте ли уморен ?

Колко ли човешка скръб и жал

Във Вашата Душа днеска Сте насъбрал?

Слагаме във Вашите ръце

болката на своето сърце.

Всичко дето сме съгрешили,

Поправяте го Вие с думи мили!

Вярваме, че Вие ще ни спасите!

Колко ли е страшно да сгрешите?

Вие лекувате нашия Живот!

Вие намирате през страха ни брод.

Докторе, а във Вашия миг нелек

има ли до Вас добър човек?

За нощите Ви будни, с тревоги абсурдни,

за дните Ваши дълги и безкрайно трудни,

за всеки дъх, от Вас възкресен,

за пулса на Живота, хората възстановен,

за вярата в Доброто,

Докторе, бъди благословен!…”